Everybody hurts.

Всеки вярва в някой, докато той не го нарани,

всеки вярва в някой, но накрая го боли, 

всеки вярва, но разбира, че е сгрешил,

повярвал е в някого и му се е доверил,

а той от живота си го е затрил.

Казвал му е, че не би го той оставил,

никога, не ще го той забравил.

Но предава го, понякога без да разбере.. 

Оставя някой сам, с отворени ръце.

Тъга запълва учите негови, 

сълзи напират и не може да ги спре, дори.

Повярвал той в думи едни,

а предаден е уви.. 

Търси път навън,  

скита се, но няма кой да го спаси.

Никой не иска да го чуе..никой.

                                                                                     А помниш ли, когато този никой беше ти?

When Everything's Gone.

Хората просто си тръгват от живота ми.

Идват и си отиват.

Без да кажат нито дума.

И това боли.

И търся път.

Не зная накъде.

Обръщам се.

Няма ги.

И отново.

И тогава, гледа ме..един човек.

Познат.

А, дали?

И питам се, помни ли?

Мълчание..

Не зная.

Но виждам.

И разбирам.

Това е, да сега го виждам.

Това е той.

Един човек, в който вярвах.

Но вече, не.

Изгуби се.

Тъй както аз, повярвах.

И всичко..свърши.

Един загуби, друг победи.

Живот.

Не мислиш, ли?

Е, сега разбирам всичко.